Дълго време тучните поляни и гъстите гори под склоновете на връх Снежанка наричали Букова поляна. По-късно били наречени по атрактивния прякор на техния притежател – Райчо ХаджиБелев (Пампора). В средата на XIX век един от най-големите собственици на гори, пасища и ливади (близо 3 000 дка) под северния склон на връх Снежанка бил Райчо ХаджиБелев от Смолян. Той построил мандра и произвеждал масло и сирене, като освен със скотовъдство се занимавал и с търговия. Закупувал стоки от Беломорието и с керван от мулета и катъри ги разнасял из планината.
След султанско разрешение за строителство на християнски храмове през 1858 година в тогавашното селище Пашмакли (днес Смолян), разделено на две махали – Горна и Долна, решили да си построят църква. В стремежа кой да изпревари със своя храм се стигнало до там, че пазарените майстори-дюлгери поставили три дни срок на Долно Смолянци – ако дадат предплата ще издигнат първо тяхната църква, а след това на комшиите им. Тръгнали от къща на къща да събират жълтици, но за един ден успели да съберат само половината от исканата сума. Вечерта Райчо ХаджиБелев споделил намерението си да „кракне“ до Ксанти и вземе от свои познати заем, за да не се посрамят. Приятелите му се възпротивили – та нали само два дни бил пътят в едната посока. Райчо обаче не ги послушал и заминал. Сменял в страноприемниците уморените коне със свежи и така препускайки без почивка в тъмна нощ пристигнал в Ксанти, взел необходимия заем, нали партньорите му имали доверие, и без почивка поел по обратния път. Така на третия ден привечер долносмолянци се събрали на селския мегдан в очакване дали Райчо ще успее да спаси реномето им. Тогава в далечината се появил запенения жребец на Райчо и хората го видели да размахва в ръка кесия със жълтици.
Чули били хората в затънтените родопски планини, че изобретили нейде по света такава бърза машина – ПАМПОР (влак). В онези времена толкова бързо можел да се придвижва само влакът, наричан „пампор“, заради парната машина, която го движела.
Така земляците на Райчо утвърдили прякора Пампора, даден му заради невероятната скорост, с която успял да отиде и се върне от град Ксанти. От тогава хората започнали да посрещат идващия към селата им керван от мулета с възгласи „Събирайте се, Пампора иде…“ и започвала търговията с очакваните стоки, които до началото ХХ век идвали единствено от Беломорието. Много бързо след описаната случка и местността се добила с името Пампорово.