Пампорово е сред най-известните планински курорти на Балканите. Той се намира в Средните Родопи и е уникално със своята отрицателна йонизация на въздуха, което според медиците е много ценно за здравето. В подножието на връх Снежанка, на 220 км от София и на 90 км от Пловдив и най-близкото летище, го правят предпочитана дестинация за туристи от цялата страна и чужбина. Тук слънчевите дни в годината са повече от 240, а дебелината на снежната покривка е 140-150 см, задържа се между 150 и 200 дни в годината.
Именно всичко написано до тук, не е убягнало от погледа и сърцето на предприемчивият и прозорлив родопчанин от Чепеларе Никола Чичовски, който през 1933г. изгражда първия пансион на територията на земите получили вече своето име Пампорово.
През далечната 1925г. банкерът Никола Чичовски, на едно от провежданите събрания на управителния съвет на горовладетелската кооперация „Пампорово“, на който той бил председател споделил, че хората могат да печелят не само от дървения материал, който планината дава, но и от въздуха и от красивата природа. Зародила се била вече идеята, че ако построят сгради, ще привлекат хората от градовете на почивка. Но никой не се заинтересувал от думите му.
Е да, но това изобщо не е обезкуражило предприемача!
Никола Иванов Чичовски е роден на 1 февруари 1869г. в Чепеларе. Син е на прочутия първенец в Среднороопието Иван Чичовски. Завършва тогавашното чепеларско трикласно училище. Работи дълги години в БЗК банка. Като голям кооперативен деец е участвал в ръководството на много кооперативни сдружения. Той е един от основателите на I Софийско кооперативно домостроително дружество (1910г.), което построява много жилища в центъра на София. Основател е на Тютюнева и бакалска кооперация в София (1912г) и др. Сам той е голям дарител и става основател на благотворителен фонд в Чепеларе през 1946 година. Умира на 89 година през 1958 година.
Човек с такава биография и опит се доверява на усета си. Въпреки, че всички около него били доста скептични и му повтаряли, колко начинанието му е обречено на провал, защото е „Оставил питомното да гони дивото“ и „на баир лозе се не строи“, осем години по-късно, той стартира проекта.
На 19 юни 1933 г. бил направен водосвет и курбан, с което се сложило началото на изграждането на първата вила-пансион, а заедно с това и началото на курорта. Вилата била завършена за около 50 дни и още същата година, на 9 август първите гости били настанени. Арх. Петър Кантарджиев, зет на Чичовски, е автор на проекта, който разполагал с 27 стаи и 47 легла. Към всяка от стаите имало тераса, течаща вода, а баните и тоалетните били на всеки етаж.
За строителството бил нужни 430 000 лв., всички били лични пари на Чичовски и още същата година, до края на летния сезон – 15 септември е имало 280 посетители, които плащали от 110 до 140 лв. на ден. Тази цена включвала, четири пъти хранене на ден и спане. Имало и задължителна следобедна почивка: от 14 до 16 часа. Посетителите с всяка изминала година се увеличавали и Чичовски вдигнал и трети етаж с тераси на пансиона.
Колко е успешно това начинание показват сметките – за първите седем години само през неговия пансион са минали 22 841 почиващи, а годишната печалба е била около 45-50 хил. лв.
Първите курортисти са били писатели, интелектуалци, художници, общественици, търговци, имало е както българи, така и чужденци. Всички харесвали природата, а Елин Пелин дотолкова останал впечатлен от мястото, че е възкликнал: „Това е Божи дар! Името на района трябва да бъде Божидарица!“. Е, името на курорта не се е променило, но по-късно Чичовски така нарекъл хотела си.
След като се разбрало, че начинанието на Чичовски е успешно, много от хората последвали примера му. Горовладелческата кооперация „Пампорово“ изградила чешми на няколко места в района, направила постъпки и били отчуждени парцели от по 1 декар, които били закупени и се появили много частни вили, предимно на лекари, адвокати, архитекти. Зимите в планината не плашели туристите, защото местните хора ги извозвали с шейни, загърнати в родопски одеала.
Както си пише по дебелите книги, всичко се отчуждава и държавата започва да се грижи за Пампорово. Района и сградите се ползват за гледане на животни и складиране на сено. Едва през 1967г. се създава държавната фирма „Балкантурист“, чието седалище е именно в Пампорово. Започва строителството на модерни хотели. Създаването на ски писти, курорта се съживява и започва да се развива луксозна туристическа дестинация. Така през 70-те години на ХХ век е отбелязан най-големият ръст от чуждестранни туристи.
В днешни дни пистите в курорта са с обща дължина 37 километра, като 25 км от тях са за алпийски дисциплини с различни трудности.
Почти всички писти в курорта започват от връх Снежанка, който е част от Стоте Национални Туристически Обекта на Българския туристически съюз. Известен е най-вече с Кулата, която е запазен знак на курорта.